преди 4 днивреме за четене: 3 мин.

Eразъм+, Кулинарни уроци 2, или Нашият опит до Турция и обратно (а може би не напълно)

Моят Еразъм+

Да започнем от началото.

Самоков. Събираме се групичката юнаци да чакаме бусчето до София

Пием кафе, събираме сили за дълъг път.

Микробусът дойде.

Казваме си последно чао с родителите и се качваме готови за дълъг път и еуфория за предстоящия стаж.

Стигаме до София с музика и весело настроение.

Ето ни вече на летището, госпожата ни събира за да ни обясни какъв е плана за действие, влизаме и взимаме билетите и развълнувани тръгваме към самолета.

На мен ми беше първото пътуване със самолет (беше ме страх… МНОГО).

Настаняваме се, стюардесите си обясняват правилата и тръгваме…

Умрях от страх, но и ми беше вълнуващо (не беше най-якото преживяване).

Първият ни полет беше от София до Истамбул.

Слизаме на летището и се почва с едно -часовата проверка (отегчението е пълно).

С малко смях и чудене какво се случва, минахме.

Почивка за вода и след това - следващия полет, този път не беше толкова страшно, но пак не беше приятно (поне за мен).

Някои спаха, други слушахме музика, трети си говореха и след час стигнахме до Анталия (да, полетът беше с прекачване).

От Анталия трябваше са стигнем до “Кабака”

Чакахме си ние автобусчето с което трябва да стигнем до там

(Отново беше дълго чакане..)

Виждаме си ние човека, който ще ни закара до мястото, товарим се и тръгваме.(отбиваме се да ядем вкусен “Кебап” преди да стигнем, разбира се).

Бяхме видяли, че пътя е 3 часа, обаче истината беше различна.

След 6 часа път, уморени и нервни стигнахме до къмпинга.

Всички бяхме доста приятно изненадани къде ще отседнем.

Госпожите ни събират, за да уточним правилата и кой къде ще спи.

Най-накрая уморената ни дружинка се настанихме и заспахме.

Ден първи.

Не бяхме на стаж от първия ден (за наша радост).

Отидохме на закуска и с радост опитахме доста различна кухня от българската.

Запознахме се и с доста приятни и нови хора.

След това цял ден, музика и веселба около басейните.

На следващия ден вече бяхме на стаж.

Аз (Стефи) и другарчето ми Вили бяхме първа смяна.

Работата не се усети, защото се сработихме чудесно.

А Аслъ (жената, която беше наш ментор) беше доста готина и се разбираме чудесно.

Дните ни минаваха в стаж и после музика и опознаване покрай басейна или на уютната тераса.

Бяхме и на доста интересни места.

Като плажа “Олю Дениз”, до “Каякьой” (известен още като “Градът на духовете”. Това селище е под Екидата на “ЮНЕСКО”- за спокойствие и тишина.) и до “Кньон Саклъкент” (той е третият по големина в Европа.)

Искам и да отбележа, че освен хората и животинките бяха доста дружелюбни и гальовни, защото тук има доста, ама доста, кучета и котки.

Има и доста паяци (те не бяха готини).

Имахме моменти, в които сме и без интернет, които ни научиха, че е хубаво от време навреме да не сме онлайн.

И тогава и ни се развиваше въображението.

Тези петнадесет дена бяха наистина вълнуващи. Изпитахме доста емоции като страх от паяците, радост от топлото отношение на хората тук и на топлите разговори между нас, удивление от новите места, видяхме един нов свят с различна култура и традиции (хората си имат часове за молене и няма значение къде бяха си се молеха, по-голямата част от жените си бяха с традиционните “хиджапи”), различни хора с различен манталитет от българите (моите наблюдения са, че ако продават нещо са много усмихнати и гледат да те заговорят, за да ти продадат нещо) и се научихме на доста нови неща като рецепти (за телешко, спанак, зеленчуци и различни варианти на мусака и паста, които не бях чувала до сега).

Упражнявахме английския и турския език и как да излезеш от зоната си на комфорт, което се оказа не е толкова лошо.

Това място със сигуронст ще ми лиспва много, но и ще го посетя отново някой ден. (Надявам се по-скоро).